Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.12.2010 14:29 - ИСТОРИЯТА НА ЗЕМЯТА
Автор: marley Категория: Бизнес   
Прочетен: 7759 Коментари: 16 Гласове:
14

Последна промяна: 07.10.2013 10:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


                                          ИСТОРИЯ     НА      ЗЕМЯТА
              Няколко   метода  за датиране в историята.


Съвсем естествено, точни отговори на въпросите - кога се е образувала земята, кога се е появил животът, хората и останалите примати - няма преди 60-те и 70-те години на миналия век, когато са открити методите за радиометрично датиране, които позволяват датирането на проби на милиони, милиарди години. Въпреки това, много учени в миналото са опитвали да определят възрастта на Земята и началото на живота.

В древни времена изследванията са се базирали основно върху преброяване на поколенията в свещените текстове. Например Манетон (ІV-ІІІ в. пр. н. е.), древноегипетски жрец и историк, прави списък с всички династии, фараони и богове, които са господствали до това време. Чрез този списък той установява, че Земята е на 38000 години. В началото на 17 в. пък ирландският архиеп. Джеймс Ушер, приемайки юдео-християнския Стар завет буквално, пресмята поколенията на библейските персонажи и определя, че дата на началото на сътворението е 23 октомври 4004 г. пр. н. е. (преди около 6000 години).

С бързото развитие на науката в Европа, предимно след 17 век, става все по-ясно, че Земята е на много повече от няколко хилади години. Някои учени отхвърлят теологичните методи и започват да търсят други, с помощта на които да определят възрастта на земята на базата на естествени, природни процеси. През 1691 г. британският астроном и математик Едмънд Халей изказва предположението, че ако водата в световните океани първоначално е била сладка, то може да се определи възрастта на Земята като се раздели общото количество сол, което се намира в момента в океаните, на добавяното всяка година количество от реките и потоците. Въпреки че Халей не разполага с всички необходими данни за подобно изчисление, той приблизително пресмята, че Земята не е по-млада от 100 млн. години.

През 1785 г. шотландският геолог Джеймс Хътън предполага, че различните земни пластове принадлежат към различни времеви периоди, като наблюденията му показват, че по-дълбоко са разположени по-старите пластове. През 1799 г. Уилям Смит, британски инженер и геолог, доразвива тази идея като разделя седиментните скални пластове на 6 основни подразделения, базирайки се главно на фосилните находки, които се съдържат в тях:
1. Неозой - съвременни форми на живот.
2. Мезозой - междинни форми на живот.
3. Палеозой - древни форми на живот.
4. Протерозой - ранни форми на живот.
5. Археозой - начални форми на живот.
6. Азой - липсват форми на живот.
Тези основни подразделения, или ери, предложени от Уилям Смит стават основа на геологичната времева скала, която използваме и днес. Смит също така създава и първата подробна геоложка карта на Англия. Не случайно днес е считан за баща на геологията.

В средата на 19 в. някои учени започват да определят времевите периоди, които стоят зад всяка промяна във видовете, чиито фосили са намерени в скалните проби на Смит. Тогава се е приемало погрешното схващане, че видовете еволюират на етапи, които са строго определени във времето и могат да бъдат измерени. Английският геолог Чарлс Лайъл използва този подход през 1867 г., за да определи че животът съществува на Земята от около 240 млн. години.

Друг неточен метод за определяне възрастта на Земята е предложен от Уилям Томпсън (Лорд Келвин) през 1862 г. Базирайки се на законите на термодинамиката и изхождайки от предположението, че Земята в своето начало е била съставена от разтопени скали, той изчислява времето, което ще е нужно на повърхностните скални слоеве, за да се охладят до сегашна температура. В резултат заключава, че Земята е на повече от 400 млн. години.

Съвременните методи за датиране се базират главно на разбирането на процесите на радиоактивен разпад. Някои радиоактивни изотопи в скалите са движещите механизми на своеобразен "атомен часовник". Например уран-238 се разпада в няколко етапа до олово-206. Скоростта, с която се извършва процеса е постоянната, а периода на полуразпад на уран-238 е 4,5 милиарда години. През 1905 г. американският химик Бертрам Болтууд осъзнава, че може точно да се определя възрастта на древни скали, като внимателно се измери съотношението в тях на тези два изотопа. През 1907 г. той датира с този метод най-старите скали, които успява да намери и заключава, че земята трябва да е на повече от 2 милиарда години.


В началото на 60-те години на миналия век е открит периода на полуразпад на много други елементи и това започва да се прилага в радиометричното датиране. Геолозите започват усилено да търсят най-старото късче от земната кора. Днес е известно, че скали на възраст 3,5 милиарда години са относително често срещани на всички континенти. Една от най-старите скали, която е откривана, се намира в Хъдсън Бей, Канада. Тази скала - Acasta gneiss - датирана на 4,28 милиарда години, не е част от първичната земна кора. Всъщност това е парче диорит, формиран най-вероятно чрез утаяване в дълбоководни хидротермални извори. Още по-стари са и циркониевите кристали, открити в седиментни скали в Западна Австралия. Датирани са на 4,36 милиарда години. Те също не принадлежат към първичната земна кора. Скалата, от която произхождат, е ерозирала, а частиците впоследствие стават част от седиментната скала, от която е пробата. Малковероятно е някога да открием непокътнато парче от първична земна кора, защото ерозията и други геологични процеси в продължение на милиарди години са я рециклирали. Но е почти сигурно, че планетата ни е по-стара от твърдата земна кора, защото в началото повърхността й е била изградена от разтопени скали.

Повечето астрономи смятат,
че астероидите и малките скални обекти, които обикалят около Слънцето, главно между Юпитер и Марс, са формирани по същото време като Земята. Тъй като тези тела не са достатъчно големи, за да притежават разтопена кора или атмосфера, е много вероятно да са почти неизменени от момента на формирането си. Периодично някои от тях биват извеждани от орбита от преминаващи комети и падат върху Слънцето, а в редки случаи и Земята се оказва на пътя им. Останки от такива метеори са датирани с помощта на различни радиометрични методи и възрастта им е от 4,29 до 4,56 милиарда години. Въз основа на това, учените изчисляват, че Земята най-вероятно е на възраст от 4,54 ± 0,02 милиарда години. В подкрепа на тези данни са и пробите лунни скали, донесени от астронавтите на мисиите Аполо на НАСА в началото на 70-те. Най-старите от тях са на възраст от 4,29 до 4,56 милиарда години.

(източник: нет.бг)




Гласувай:
14
0



1. balkanec - Отговор за възрастта на Земята няма и днес
04.12.2010 14:41
Това, че била на милиарди години е едно ПРЕДПОЛОЖЕНИЕ, в което част от учените са приели да ВЯРВАТ - понеже е напълно недоказано и става въпрос точно за вяра.
В шарлатанството си те са свикнали да пробутват предположенията си за факти.

Границата между "наука" и шарлатанство никога не е била толкова тънка и размита както днес.
"Науката" е религията на днешното време.

И това далеч не е само за възрастта на Земята, а и за много други неща, в които сме възпитавани да вярваме, понеже "така е казала науката".

Добре, че повечето хора не са се сетили да проверяват, като го е казала, дали е така, защото кашата е пълна...

Може би три четвърти от нещата, в които сме приели да вярваме "научно" са пълни митове.
Целта на научната митология е да поддържа илюзорно впечатление, че на днешно време познаваме света по-добре от преди.
цитирай
2. анонимен - Учените н....
04.12.2010 14:46
Грешките в науката.

Вярвате или не, учените не винаги са прави. Издигнали сме ги на пиедестал, смятаме ги за непогрешими... Но те са преди всичко хора и не е редно да очакваме от тях да са перфектни. В повечето случаи обаче науката се самопречиства от грешките. Да, такива е имало, вероятно ще има за в бъдеще. Но по-важното е, че те не остават премълчани, потулени, а съответно и непоправими, както става в много други области. Именно затова от позицията на времето повечето от тях са се превърнали в забавни спомени от зората и развитието на научната мисъл. Нека видим някои. - 1
цитирай
3. анонимен - 1. Алхимията.
04.12.2010 14:47
Идеята, че е възможно да превърнем олово в злато, може би ви изглежда налудничава от съвременна гледна точка, но върнете се назад във времето и си представете, че живеете в древни или поне средновековни времена. Представете си също, че никога не сте учили химия на гимназиално ниво и не знаете нищо за елементите, атомните числа или периодичната система. Сега си представете, че наблюдавате химически реакции, които изглеждат много внушителни: веществата променят цветовете си, хвърчат искри, експлодират, изпаряват се, стопяват се, отделят странни аромати - и всичко това пред очите ви. Естествено, ще решите, че щом химията може всичко това, значи е разумно да очаквате, че може да превърне и един обикновен, сив, прост метал в бляскав, златистожълт такъв, нали? С надеждата да получат всичко това учените са търсили митичния философски камък - субстанция, за която са вярвали, че може да увеличи магическите им способности. Те също така са прекарвали много време и в търсене на елексира на живота. Никога не го откриват, разбира се.
цитирай
4. анонимен - Старите навици умират трудно.
04.12.2010 14:51
Земята е център на Вселената.
Доста показателно за огромното колективно его на човечеството. Геоцентристкият (и очевидно погрешен) модел на Слънчевата система на астрономът от 2 век Птолемей не просто оцелява някакви си 20-30 години, а доминира повече от хилядолетие. Едва 1400 години по-късно, през 1543 г., Коперник публикува своя хелиоцентричен модел. Коперник, разбира се, не е първият, който забелязва, че всъщност ние обикаляме около Слънцето, но неговата теория е първата, която получава подкрепа. Повече от 90 години след публикацията му католическата църква е все още привързана към идеята, че ние сме в центъра на всичко, която достига своя връх при Галилео и неговата защита на коперниковите идеи. Старите навици умират трудно.
цитирай
5. balkanec - Химията произлиза от алхимията :)
04.12.2010 14:54
Астрономията - от астрологията :)
Така и за останалите науки.

Останалото са предрасъдъци на днешното време...
цитирай
6. balkanec - Коперник и Галилей нищо не откриват :)
04.12.2010 15:09
Птоломеевия модел е приет САМО В ПАПСКИЯ ДВОР И ПОДЧИНЕНИТЕ МУ ЗЕМИ.

Галилей и Коперник "откриват" неща, които по останалия свят са се знаели винаги. :)

В 3 в. пр. Хр. александрийския учен Ератостен записва точни изчисления за размерите на Земята (радиус, параметър на основно сечение)
цитирай
7. raders - точно
04.12.2010 15:17
Абсолютно правилно. Много религиозни фанатици се домогват до наивните твърдения на библията, но науката си е наука и тук няма ала бала. Изчислена е приблизително дори възрастта на вселената /има начини и за това/ - някъде около 15 милиарда години плюс минус два три процента. Добре, че има и умни хора; писна ми от тая попщина.
цитирай
8. анонимен - Да бе, да
04.12.2010 18:03
анонимен написа:
Идеята, че е възможно да превърнем олово в злато, може би ви изглежда налудничава от съвременна гледна точка, но върнете се назад във времето и си представете, че живеете в древни или поне средновековни времена. Представете си също, че никога не сте учили химия на гимназиално ниво и не знаете нищо за елементите, атомните числа или периодичната система. Сега си представете, че наблюдавате химически реакции, които изглеждат много внушителни: веществата променят цветовете си, хвърчат искри, експлодират, изпаряват се, стопяват се, отделят странни аромати - и всичко това пред очите ви. Естествено, ще решите, че щом химията може всичко това, значи е разумно да очаквате, че може да превърне и един обикновен, сив, прост метал в бляскав, златистожълт такъв, нали? С надеждата да получат всичко това учените са търсили митичния философски камък - субстанция, за която са вярвали, че може да увеличи магическите им способности. Те също така са прекарвали много време и в търсене на елексира на живота. Никога не го откриват, разбира се.

------------------------------
То ако беше толкова лесно, всичкия чакъл да беше станал диаманти.
Да,но не става така.
цитирай
9. анонимен - великите г...
04.12.2010 18:23

Великите географски открития са поредица от открития и покорявания на нови земи от европейските феодални държави през ХV и ХVІ век.
цитирай
10. анонимен - Земята чевства нова епоха през 2012 г.
04.12.2010 18:27
Началото на Новата Епоха за човечеството. 23 декември 2012 година.
цитирай
11. raders - Началото на Новата Епоха за чове...
04.12.2010 23:49
анонимен написа:
Началото на Новата Епоха за човечеството. 23 декември 2012 година.


Айде на бас, че не е така! Само да не се измъкнеш. Досега глупаците твърдяха, че се свършвал света, сега измислиха нова глупост - че почва нова епоха. Но запомни добре: - нито нещо свършва, нито нещо започва. Всичко си остава същото. Имаш да почерпиш за акъла, който се опитвам да ти налея.
цитирай
12. анонимен - В началото 2012 г беше новина к...
05.12.2010 08:27
В началото 2012 г беше новина,която носеше по 50 лв хонорар на приносителя й, но с всяка такава, хонорара спадаше. Сега вече не е интересно, но някои злонамерени или пък оптимисти все се опитват да ни държат в напрежение.
Сори, приятели! 2012 вече не е интересна, измислете нещо друго.
НАСА доказа,че 2012 г ще е като всяка друга и така ще е с всички години които й остават на планетата Земя. НАСА доказаха - хипотетично, че слънцето има живот още 5 млн. години и докато слънцето живее, ще живеят и планетите.
цитирай
13. анонимен - хубава статия
05.12.2010 08:48
С малката забележка, че диоритът е интрузивна скала, аналог на андезита и за да бъде там, е преотложен, т.е. по-стар.
А през това лято, са установени още по-стари скали на остров Бафинова земя, на възраст 4,5 милиарда години
цитирай
14. marley - Благодаря за определението!
05.12.2010 12:15
анонимен написа:
С малката забележка, че диоритът е интрузивна скала, аналог на андезита и за да бъде там, е преотложен, т.е. по-стар.
А през това лято, са установени още по-стари скали на остров Бафинова земя, на възраст 4,5 милиарда години

---------------------------------------
Правилно! Диоритът както го описват учените, се образува от кристализирана застинала магма.
От тези кристали са - кварц, ортоклаз, биотит, оливин и др.
цитирай
15. dalida - Ето какво намерих в интернет за 2012 г.
05.12.2010 15:54
Колкото по-малко време остава до 2012-та година, толкова повече се говори за нея. Причината – календара на маите, в който, според повечето изследователи, последния ден е 21.12.2012 г. Тази дата за мнозина е равносилна на края на света, такъв какъвто го познаваме, на преход в ново измерение, на апокалипсис...

В основата на този календарен цикъл обаче не лежи движението на Слънцето, Земята или която и да било друга планета от слънчевата система. 2012-та през погледа на западната астрология. Истина е, че ако не беше разгадана писмеността на маите, днес никой нямаше да говори за 2012 година. Това е така, защото през 2012-та няма астрологически предпоставки за „край на света”

Но все пак годината 2012-та е интересна с факта, че планетата Нептун окончателно влиза в собствения си зодиакален знак Риби. Това събитие се случва един път на 165 години. И друга тежка планета – Уран – тогава се намира в първите градуси на знака Овен и започва нов цикъл през зодиака.


цитирай
16. marley - Земята и Луната
09.12.2010 23:27
Земята и Луната са увеличен модел на водородния атом - Земята е ядрото, Луната - електронът,който обикаля около Земята.
Дали днес ние не живеем в някой паралелен свят без да подозираме?
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30